Сини мисли
В очите ми валеше слънчев дъжд,
а ти до днес си мислеше, че плача.
Дори посегна, спомням си, веднъж
сълзата да избършеш с длан, обаче
ръката ти напомняше шамар,
запътил се направо към сърцето,
запомнило последния кошмар
на сините пътеки по лицето ми.
Не знам дали разбра как сви се в мен
тогава оня глад да ме докоснеш.
Преглъщах те - ту гневен, ту смирен
и в мислите си кротко те износвах.
И чаках да разцъфнеш в оня жест,
от който да пресъхне в мен сълзата,
и синьото от този миг, от днес
да стане незабравка във ръката ти.
Не плачех. И не знам защо така
дъждът на голо хукна по очите ми.
Жадувал беше твоята ръка,
донесла посинели мисли в дните ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
