galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
2 июл. 2009 г., 10:37

Сини мисли 

  Поэзия
1003 0 31

 

В очите ми валеше слънчев дъжд,

а ти до днес си мислеше, че плача.

Дори посегна, спомням си, веднъж

сълзата да избършеш с длан, обаче

ръката ти напомняше шамар,

запътил се направо към сърцето,

запомнило последния кошмар

на сините пътеки по лицето ми.

Не знам дали разбра как сви се в мен

тогава оня глад да ме докоснеш.

Преглъщах те - ту гневен, ту смирен

и в мислите си кротко те износвах.

И чаках да разцъфнеш в оня жест,

от който да пресъхне в мен сълзата,

и синьото от този миг, от днес

да стане незабравка във ръката ти.

Не плачех. И не знам защо така

дъждът на голо хукна по очите ми.

Жадувал беше твоята ръка,

донесла посинели мисли в дните ми.

 

 

© Галена Воротинцева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, Гал!!!

    Не знам дали разбра как сви се в мен
    тогава оня глад да ме докоснеш.
    Преглъщах те - ту гневен, ту смирен
    и в мислите си кротко те износвах.
  • думите ти правят на пух и прах кредото: "всичко хубаво на този свят е синьо".
  • Разплака ме този стих, Галена!
    Повече нищо няма да кажа...
  • поклон пред прекрасния, изстрадан стих ....6!
  • невероятно красива поезия...
  • Силно...
  • "Съзлзата - най-възторжената усмивка.Накара ме да се замисля.
  • Сълза за теб, Галена!
  • Пишеш невероятно!
  • Много силен стих!
    Много нежност, копнеж и в същото време непоносима болка!
    Поздравления! Е. и Б.
  • Нямаш си идея даже колко ме докосна стиха ти!!!
  • Тези образи, тези звунки думи и рими, които създаваш и оставяш в сърцата ни...а след това отекват като камбани из самотните ни нощи:
    (И чаках да разцъфнеш в оня жест,
    от който да пресъхне в мен сълзата,
    и синьото от този миг, от днес
    да стане незабравка във ръката ти.

    Поезип свише!
  • Страхотен стих!!!
  • Нежност, само нежност трябва да те гали!
    Много силен стих,почувствах го!
  • Болезнено усещане!
    За ласка копнее душата...
  • Разбирам...
    Не е нужно друг коментар да пиша... разбирам наистина...
  • Прекрасен стих!
  • а ти до днес си мислеше, че плача.
    ---
    много чувствена поезия , Галена
  • Браво! Хареса ми много стиха. Усетих го. Благодаря за удоволствието от прочита.
  • Хареса ми... Поздрав!!!
  • Силно пишеш, Галена!
    Дано лирическата бъде щастлива!
    Оставящите сини пътеки по лицата
    рядко се променят, за жалост!
    Поздравления за таланта!
  • Браво, Галена! Много приятно съм изненадана от стиха ти. Браво!
  • Превърнала си всичките сълзи в поетични бисери! Дано като почетем болката да намалее, защото май не мога да те отделя от лирическата!
  • Чудесен стих!
  • Страшно хубаво стихотворение!!!
    Поздравления!
  • Понякога неочаквано и несъзнателно шамаросват сърцата ни.А ние очакваме ласки от същите тия ръце и вярваме, че понякога очакванията се сбъдват.
    Невероятно добре представена, дълбока философска мисъл в класически стих, за пореден път!
    Поздравления!
  • Много е хубаво!Прекрасно!
  • Обичайно, синьото олицетворява красота, светлина, топлина, ласкавост. Ти си го превърнала в болка...

    п.п.: Недей! Върни му истинското звучене. Заради себе си!(извън стиха)
  • Страхотен стих!
    Аплаузи за теб, Галена!
  • Дори посегна, спомням си, веднъж
    сълзата да избършеш с длан, обаче
    ръката ти напомняше шамар,
    запътил се направо към сърцето,
    запомнило последния кошмар
    на сините пътеки по лицето ми.

    ........................................................

    !!!!!!!!!!!
    Отенъкът на синьото крещи
    и връща бумерангно празни мисли
    накрая просто вече не си ти
    и само празнотата те осмисля....

  • Жадуваш нежно докосване...Търси го! Сърдечни поздрави за хубавия стих!
Предложения
: ??:??