В очите ми валеше слънчев дъжд,
а ти до днес си мислеше, че плача.
Дори посегна, спомням си, веднъж
сълзата да избършеш с длан, обаче
ръката ти напомняше шамар,
запътил се направо към сърцето,
запомнило последния кошмар
на сините пътеки по лицето ми.
Не знам дали разбра как сви се в мен
тогава оня глад да ме докоснеш.
Преглъщах те - ту гневен, ту смирен
и в мислите си кротко те износвах. ...