Сини очи
Сини очи
Очите ти със цвят море през лято
- не мога от себе си да крия -
отвъд залеза от старо злато
зараждат най-неустоимата стихия.
Сините простори ме пленяват нежно,
без дори за драмата да подозират,
сбогувам се с миналото безметежно,
сега табун коне в мене галопират.
Обратен път на картата ми няма,
потъвам, а разумът подло си мълчи,
ще мина право през бурята голяма,
за да хвърля котва в най-сините очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
