Синьо лято
Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях,
а морето се оказа до колене.
Да избягам пак от него не посмях.
Та нали ме следва като кръв във вени?
Зиме нежно ми нашепва чудеса
моят бряг, заключен в малка раковина,
а напролет идва късно вечер, сам.
Обещава ми, че скоро ще се видим.
Вече зная: нищо няма да ме спре
да открия свое късче синьо лято,
да се слея с необятното море
и да литнем смело, двойно по-богати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
