19.03.2007 г., 15:11

СИНЬО ВЪЛШЕБСТВО

2.2K 0 24
 

Отворих си сърцето, за да влезеш,

дойде при мен със миг от пролетта.

В очите ти съзрях аз нежен блясък,

а ти във мойте срещна любовта.

И вятърът погали ме с дъха си,

усетил този порив на страстта.

Настръхнала усетих аз гласа ти,

на чайките с крилете долетял.

Със устните рисуваше картина,

ръцете ти запалваха звездите.

И стонове пулсираха от нежност

в телата ни, преплетени с вълните.

Със синьото вълшебство ме понесе,

към тази обич с много светлини.

Безбройни песъчинки радост внесе,

остави в мен... изгарящи следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...