на Т.
Има думи за ялови сватби
сред шумà от роднински капризи.
За живота, живота ограбил
и за църкви, в които не влизам.
Има думи, греха да опишат
(за палача си думи съм скътал).
Има думи, с които се диша
в най-дълбокото тъмно на пъкъла.
Има думи от петъчни срички
и такива – до корена гнили.
Има думи, нескрити в кавички,
и написани думи с червило.
Ненаписани думи все още
на пероните гарови чакат.
В риторичните делнични нощи,
не с очи, а от думи съм плакал.
Има думи за крехкия климат
и за бели петна от миражи.
Има думи, които, любима,
искам само на теб да ги кажа!
© Димитър Никифоров Всички права запазени