Синя луна
Тая толкова синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода -
плуват мислите в малката стая.
Търсят знак, търсят зов и следа.
Но не знаят, че близо е края
на една невъзможна любов,
на една неразумна надежда.
Под небесния тъмен покров
светлосиня луна ме повежда.
И ме мами далече навън
да нагазя в среднощни поляни.
Да летя като птица насън,
да събирам звзди разпиляни.
Тая толкова тъжна луна
е единствена моя утеха.
И боли, ала нямам вина,
че последната обич ми взеха...
31.08.2012 - второ пълнолуние за месеца.
Рядко явление, наричано още „синя луна”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
