Sep 1, 2012, 10:32 PM

Синя луна

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Тая толкова синя луна

цяла нощ през пердето наднича

като влюбена тайно жена

или плахо, невинно момиче.

 

Светлината е  синя вода -

плуват мислите  в малката стая.

Търсят  знак,  търсят зов и  следа.

Но не знаят, че близо е края

 

на една невъзможна любов,

на една неразумна надежда.

Под небесния тъмен покров

светлосиня луна ме повежда.

 

И ме мами далече  навън

да нагазя в среднощни поляни.

Да летя като птица насън,

да събирам звзди разпиляни.

 

Тая толкова тъжна луна

е единствена моя утеха.

И боли, ала нямам вина,

че последната обич ми взеха...

 

 31.08.2012 - второ пълнолуние за месеца.

Рядко явление, наричано още „синя луна”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...