1 сент. 2012 г., 22:32

Синя луна

1.1K 0 5

Тая толкова синя луна

цяла нощ през пердето наднича

като влюбена тайно жена

или плахо, невинно момиче.

 

Светлината е  синя вода -

плуват мислите  в малката стая.

Търсят  знак,  търсят зов и  следа.

Но не знаят, че близо е края

 

на една невъзможна любов,

на една неразумна надежда.

Под небесния тъмен покров

светлосиня луна ме повежда.

 

И ме мами далече  навън

да нагазя в среднощни поляни.

Да летя като птица насън,

да събирам звзди разпиляни.

 

Тая толкова тъжна луна

е единствена моя утеха.

И боли, ала нямам вина,

че последната обич ми взеха...

 

 31.08.2012 - второ пълнолуние за месеца.

Рядко явление, наричано още „синя луна”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...