Синя вечер
Синя вечер
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи.
Сега не мога да залъжа никой
и себе си не мога да възпра
от нуждата да изоставя всичко
пред гаснещата тишина.
Не съм нещастна, само изморена
от вчера и от днес, от вечността.
Не мога да намеря в мен копнежа
по тайнството на новата зора.
Затуй пък имам този залез
и хилядите нови светове,
които ще родят звездите,
преди да е умряло нощното небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
