Синьо
Отде ли вятърът довя те
в спокойствието на мойта тишина?
Дали това попътен вятър е,
или е буревестник във нощта?
Дали като прашец уханен
ще спреш на устните ми за почивка,
да чувстваш моето дихание,
да черпиш сили от усмивката ми?
Дали пък като пясъка немирен
ще пъплиш нейде из косите ми -
за да те търся, с времето безсилна
да те прогоня надалеч от мислите ми?
Каквото и да си - признавам си -
не мога да заспивам без очите ти
да ми напомнят, че откраднал си
и сините ми дни на пристана,
и разговора таен с буревестника,
и галещите ласки на вълните...
Те всичките от теб донесли са
в мен синьото...
цветът на дните ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Браво,Маичка!
