26.07.2020 г., 3:38 ч.  

Синьо е щурчето 

  Поезия
5.0 / 8
662 7 5
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски
заспря́та гозбите безсънни.
За чудо ме́тна питка на тепсия –
хортува залък да откъсна.
Приятелката гу́кна под сайванта.
Отлитна, скри се в крива ду́да.
Зачудено – алегро ли, аданте?! –
щурчето синьо се събуди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...

Още произведения »