ИнаКалина
523 11421
26.07.2020 г., 3:38 ч.  

Синьо е щурчето 

  Поезия
616 7 5

Разтворих аспирин на морна вечер.

В очите – плувнали пожари.

Да, су́шав юлски ден и крак повлече,

та вятърът я доожари.

Луната пе́ри се. Мурафетлийски

заспря́та гозбите безсънни.

За чудо ме́тна питка на тепсия –

хортува залък да откъсна.

Приятелката гу́кна под сайванта.

Отлитна, скри се в крива ду́да.

Зачудено – алегро ли, аданте?! –

щурчето синьо се събуди.

От пръ́хнали сълзи на буца троскот

за хвойната е още влажно...

... Сега защо с оголен лунен нокът

протягаш мамещи витражи?

На пръсти, казваш, да подам сърцето?

Запушени са ми ушите.

... Адрес си няма, синьо е щурчето,

любов за теб по ноти шие.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Синьо да ви е и на вас!! Радвам се, че ви е харесало синьото щурче
  • Разкошно е, Краси! Поздравления! В Любими!
  • Много хубаво е Краси!
  • Стойчо, имам такава жажда и все на това се надявам - те да спасят света! Благодаря много - даже и сонатата си чул
  • Харесва ми жаждата за обич и красота!
    Една юлска соната под луната...
    Поздравления, Красимира!
Предложения
: ??:??