Синьо е щурчето
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски
заспря́та гозбите безсънни.
За чудо ме́тна питка на тепсия –
хортува залък да откъсна.
Приятелката гу́кна под сайванта.
Отлитна, скри се в крива ду́да.
Зачудено – алегро ли, аданте?! –
щурчето синьо се събуди.
От пръ́хнали сълзи на буца троскот
за хвойната е още влажно...
... Сега защо с оголен лунен нокът
протягаш мамещи витражи?
На пръсти, казваш, да подам сърцето?
Запушени са ми ушите.
... Адрес си няма, синьо е щурчето,
любов за теб по ноти шие.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
