Синьо-кафяво мълчание
На Константин - моето синеоко Всичко
"Обичам те!" - шепнат очите ти.
"Обичам те!" - отговарят ти моите.
Мълча. Ти ми пригласяш -
щом очите говорят, какво да добавя?
Щом с очите си сливаме
небето - синьото, лудото, всеобхватното -
и земята - зелено-кафява, притихнала -
какво можем да искаме повече?
Ако очите ти приспиват страховете ми,
а моите усмиряват стихиите в теб,
нима има думи, които
да нарисуват всичко това?
Недей, не се плаши от мълчанието
на нашата синьо-кафява вселена.
Да помълчим. Погледай в очите ми -
те знаят повече думи от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петкова Всички права запазени
