На Константин - моето синеоко Всичко
"Обичам те!" - шепнат очите ти.
"Обичам те!" - отговарят ти моите.
Мълча. Ти ми пригласяш -
щом очите говорят, какво да добавя?
Щом с очите си сливаме
небето - синьото, лудото, всеобхватното -
и земята - зелено-кафява, притихнала -
какво можем да искаме повече?
Ако очите ти приспиват страховете ми,
а моите усмиряват стихиите в теб,
нима има думи, които ...