На Константин - моето синеоко Всичко

"Обичам те!" - шепнат очите ти.
"Обичам те!" - отговарят ти моите.
Мълча. Ти ми пригласяш -
щом очите говорят, какво да добавя?

Щом с очите си сливаме
небето - синьото, лудото, всеобхватното -
и земята - зелено-кафява, притихнала -
какво можем да искаме повече?

Ако очите ти приспиват страховете ми,
а моите усмиряват стихиите в теб,
нима има думи, които
да нарисуват всичко това?

Недей, не се плаши от мълчанието
на нашата синьо-кафява вселена.
Да помълчим. Погледай в очите ми -
те знаят повече думи от мен.