Сираче
Стихосбирката ми се казва"Малки речни камъчета".
Тези стихове са произлезли от дълбините на душата ми, съвсем спонтанно. Те са като малки речни камъчета, събирани с години от безкрайната житейска река. Те не са обработени от изкусни майстори, не са шлифовани, те са съвсем естествени. Едни са малки бели и заоблени, други са големи, кафяви и грапави, а трети са плоски сиви и ръбести. Събирани са от далечната 1964г. и ето сега аз искам да раздам от тази малка шепа по едно на всеки от Вас, който иска да се докосне до тях и да намери частица от себе си. Едни са за любовта, за болката, други са песни за душата. Скоро мога да си отида от този свят, но те ще останат и този, който малко или много ме познава, ще си спомни за мен, а този, който не ме познава ще ме опознае чрез тях.
Сираче
Вятър вее в нежните клони,
капят бавно жълтите листа,
облак сив, надвиснал се отгоре,
праща едри капки дъжд.
Есен е - нашепва ни гората.
Всеки бърза да се прибере,
само там, самотно на баира,
е приседнало едно дете.
Малките ръчички нежно галят
образа от камения лик
и устата в шепот се отварят...
Болка се прокрадва в този миг...
"Мила моя майчице едничка,
няма вече топлата ти длан
нежно да ме гали по челото
и във щастие да съм облян.
Жаден съм за мекия ти поглед,
жаден съм за топлия ти глас.
Моля ти се, майчице, стани
в твоята прегръдка ме вземи."
Дъжд и сълзи там в едно се сливат.
Пада вечерният хладен мрак.
Само там, на хълма под дървото,
е приседнало едно дете...
1984г.
Снежана Кръстанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
