24.01.2008 г., 2:17 ч.

Сираче 

  Поезия
667 0 5

Стихосбирката ми се казва"Малки речни камъчета".

Тези стихове са произлезли от дълбините на душата ми, съвсем спонтанно. Те са като малки речни камъчета, събирани с години от безкрайната житейска река. Те не са обработени от изкусни майстори, не са шлифовани, те са съвсем естествени. Едни са малки бели и заоблени, други са големи, кафяви и грапави, а трети са плоски сиви и ръбести. Събирани са от далечната 1964г. и ето сега аз искам да раздам от тази малка шепа по едно на всеки от Вас, който иска да се докосне до тях и да намери частица от себе си. Едни са за любовта, за болката, други са  песни за душата. Скоро мога да си отида от този свят, но те ще останат и този, който  малко или много ме познава, ще си спомни за мен, а този, който не ме познава ще ме опознае чрез тях.

 

Сираче

Вятър вее в нежните клони,

капят бавно жълтите листа,

облак сив, надвиснал се отгоре,

праща едри капки дъжд.

Есен е - нашепва ни гората.

Всеки бърза да се прибере,

само там, самотно на баира,

е приседнало едно дете.

Малките ръчички нежно галят

образа от камения лик

и устата в шепот се отварят...

Болка се прокрадва в този миг...

"Мила моя майчице едничка,

няма вече топлата ти длан

нежно да ме гали по челото

и във щастие да съм облян.

Жаден съм за мекия ти поглед,

жаден съм за топлия ти глас.

Моля ти се, майчице, стани

в твоята прегръдка ме вземи."

Дъжд и сълзи там в едно се сливат.

Пада вечерният хладен мрак.

Само там, на хълма под дървото,

е приседнало едно дете...

1984г.

Снежана Кръстанова

 

 

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??