Сираче
Сираче
Тиха нощ, тиха и свята.
Красота, като в песен неизпята.
Всяко прозорче светеше
и отвсякъде весел глас ехтеше.
Празничните светлинки потрепваха
и със снежинките се смесваха.
Навън снегът тихо шептеше
и слабият вятър около къщата кръжеше.
А вътре в нея бе топло и приятно,
от празнични гозби ароматно.
Навръх Коледа беше
и семейството усмихнато
на трапезата стоеше.
***
... а отвън сираче се бе спряло,
в дрипи облечено цяло...
Поглед неволен към него ме насочи
и към сърцето ми някой сякаш лък посочи...
Тогава от очите му една сълзица се отрони
и от мен радост всякаква прогони...
И пак продължи напред,
където от уличните лампи светлината
очертаваше неясните пътища на съдбата,
и не след дълго загубих го от поглед във тъмата...
Тогава тази сълзица
нарекох я аз на несправедливостта искрица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Симеонов Всички права запазени
моите поздравления! 
