5.11.2007 г., 9:40

"Сириус завинаги"

1.7K 0 1
От Сириус

Ето Човекът... презирам го днес
пясък сред буря...
частица сълза... от река...
бушуваща в спомени вечни...

Не искам... Не моля от днес...
стойте си в стаята топла... хора бъдете...
Сърцето ключалки не могат да спрат!!!
Брегът е пред мен... дъхът е ЗАБРАНЕН

Океанът е черен... бяла душата...
страхът се отдръпва... пада звезда...
вик къса плътта... победил Смъртта...
илюзия в сиво... за безумците слепи...

Протягам ръка... животът не е тук...
кажете къде... ЗАПОВЯДВАМ ВИ!!!
къде е денят... къде е смехът...?
Стига пътеки... слепи сте вие...

Спирам сега...
обръщам гърба си... на всичко...
очите вече давят в лъжи се и болка...
Оставам... но тук... при себе си... Река...

Една заключена врата гние във мен...
изморих се да крещя на небето празно над мен...
да търся пътя към Рая... избирам си АДА...
и днес със СТРАСТ ще го обладая!!!

Победих... казвам на глупците слепи... КАК?
със смях и магия... на невинност и пясък...
бос крача във здрача... търся звезда...
но МЪРТВА отдавна вече е ТЯ...

Падам и аз... нека изгарям в нощта...
този полет ще запомни света...
и после ще ме заплюе...
Но аз ПОБЕДИХ... на сърцето не измених...

Моралът е Грях... а Бог е змията беззъба....
хоризонтът пред вас е... вървете...
Свободни сега сте... не ви трябват пастири...
или останете слепи... на зелената паша...

Не от Бог се нуждаем... а от Обич... закрила...
сгушени в тъмния повей отвън на студа...
Да плащам на дъжда се изморих...
стига измива сълзите... искам да ридая!!!

Съжалявам човека... съжалявам земята...
океана и хоризонта безкраен...
днес празни са всички... без смисъл...
животът е смях... над него самия...

Злоба...? На дъното дърпа ни тя...
но обръщам гърба си на всичко...
Дъга е... да бъде пред всеки...
Звездите изгряват... плаща намятам...

и сбогом ви казвам със смях...

Аз останах този... който винаги бях...

"Сириус"






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....