С И Р О М А С И

Не знам дали стихът ми се отдава,

но в прозата съм доста слаб,

а искам толкова неща да ви разкажа,

що разкъсват ми душата и плътта.

В поезията тънки образи са нужни,

които да вълнуват и зоват,

мечтите ни способни да събуждат,

красотата да разкриват на света.

Може би е късно

за моето перо,

а иска ми се,да откъсна

още мъничко любов.

Днеска Времето е натежало,

Пространството около нас се пука,

а Небето,вечното ни одеало

трябва от праха да се изтупа.

Езикът думите със труд обръща,

от Истината винаги боли,

Земята,нашата обща,родна къща

отвред поскърцва,покривът й се руши...

Мисля,че дошло е време,

да разкършиме снага

и в ръцете си да вземем

болката на нашата Земя.

Много хартия изписах,

на доста порти чуках,

почвам да си мисля,

че шепнал съм на глухи.

С думи прости аз говоря,

те парят като огън,

леденеят и горчат като отрова,

но попиват само в моята тревога.

Когато нещо непонятно,непознато

се втурва между нас

и ни разголва като бурен вятър,

поражда и възторг и страх.

Вдъхновението е борба!

Зове напред,мозъците дразни,

но защо светът устроен е така,

че крилете често му подрязва?

Отдавна във главата ми бушува

Сила Непозната,мамеща като магнит,

в съня си нощем все я чувам,

как набира скорост и крещи.

-Длъжен си да го направиш!

Хиляда пъти си го проверил,

нямаш право да оставиш,

този хубав свят да се руши!-

По цели нощи спорим с НЕЯ,

накрая от умора сал шептим

и продължаваме така до де пропеят

на махлата първите петли.

-Знаеш и си длъжен,да го кажеш!-

Аз я питам на кого,

на Еверест,на Океана

или пък на Безкрайния Простор?

За Енергията зная

аз толкова неща,

но не мога,да се справя

с глупавата светска суета.

Слънчеви батерии,

турбини движени от вятър...

На Човека срам ме е за Гения!

Хора,слезте на Земята!

Стопани на богатства,

живеем в беднотия,

нашето Земно братство

тъне в дългове до шия.

Със Съзнание дарени,

глупости творим,

сред купища проблеми

що не можем,да решим.

За Енергия сме гладни

и гладът ни все расте,

от нийде нищичко не пада,

а Времето безмилостно тече...

Свободно винаги в Ефира

носи се Енергия безспир,

Движението никога не спира

сред тази Необятна Шир...

В Природата покой не съществува,

движи се Материята вечно

и Човекът все бленува

странстване далечно.

От"Умници"казано е нявга:

"Вечното движение се не лови!"

Това превърна се във база,

пречеща,напред се върви.

Невъзможното не съществува,

но докато на власт са догматици,

Прогресът все ще си боксува,

окован от тях във белезници.

Колкото и много да се трудим,

докато запасите под нас си

черпиме за енергийните нужди,

оставаме си жалки сиромаси.

28.06.1989г. гр.Свищов