Сива обич

19.10.2014 г., 11:38 ч.

Поезия » Философска

448 0 3

От сънищата обич - протегната десница.

Под новата луна зачеваше се новото.

Лапите във кръв, но дръзката вълчица

вече е свободна и скъсани оковите...

В капризи Есента си губеше позлатата,

сред скъсани листа, сред мъхове и гъби.

Разкрила вълча паст все душеше в гората,

забравила за блясъка на хладните си зъби.

Когато дни ръждиви потъваха в неволя,

сред клетките ръждиви и побеснели псета,

тя бе почти забравила основната си роля

и мириса на Кръв, Земята и Небето...

Когато тя избяга Луната чак учуди.

Във хищните очи бе огънят готов,

а в жилите кръвта бе жертвена и луда

и плячката ù беше Голямата Любов...

Сред ветролом лъжи, криворазбрани храсти,

да търсиш, да не найдеш... Ужасно е, нали?!

Вълка щом тя видя, налегнаха я страстите

и тикна си муцунката към сивите гърди...

Животът ни е вълчи, но вълча ни е силата!

Сред прашните звезди привличат ни кумири...

Вълчица Сива Обич, щом вече е открила,

тя знае за какво живее и умира!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.