Сива обич
От сънищата обич - протегната десница.
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата,
сред скъсани листа, сред мъхове и гъби.
Разкрила вълча паст все душеше в гората,
забравила за блясъка на хладните си зъби.
Когато дни ръждиви потъваха в неволя,
сред клетките ръждиви и побеснели псета,
тя бе почти забравила основната си роля
и мириса на Кръв, Земята и Небето...
Когато тя избяга Луната чак учуди.
Във хищните очи бе огънят готов,
а в жилите кръвта бе жертвена и луда
и плячката ù беше Голямата Любов...
Сред ветролом лъжи, криворазбрани храсти,
да търсиш, да не найдеш... Ужасно е, нали?!
Вълка щом тя видя, налегнаха я страстите
и тикна си муцунката към сивите гърди...
Животът ни е вълчи, но вълча ни е силата!
Сред прашните звезди привличат ни кумири...
Вълчица Сива Обич, щом вече е открила,
тя знае за какво живее и умира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
