Сива "приказка"

Поезия

445 1 2

СИВА „ПРИКАЗКА“

Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката...

Ритниците ще бъдат много...
Ръцете ще дерат лицата...
Ще властват разни кукловоди...
Куклите ще лазят по земята...

Когато коприната се вдигне,
ще лъснат разголени телата...
Някой лъстиво ще намигне,
облечен в измама и позлата...

22 11 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetlitschka (Светличка)

Да,много интересно.

2018-11-22T18:01:16+02:00
LiaNik (И.К.)

Това малко ми прилича като пророчествата в стихове на Нострадамус. Интересно беше да прочета.

2018-11-22T14:53:38+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0