Сива "приказка"

Poetry

449 1 2

СИВА „ПРИКАЗКА“

Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката...

Ритниците ще бъдат много...
Ръцете ще дерат лицата...
Ще властват разни кукловоди...
Куклите ще лазят по земята...

Когато коприната се вдигне,
ще лъснат разголени телата...
Някой лъстиво ще намигне,
облечен в измама и позлата...

22 11 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Да,много интересно.

2018-11-22T18:01:16+02:00
LiaNik (И.К.)

Това малко ми прилича като пророчествата в стихове на Нострадамус. Интересно беше да прочета.

2018-11-22T14:53:38+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0