Сива стая
1.1K
0
0
Заключих себе си в онази моя
сива стая. Забраних и
на сърцето си да чувства,
да не знае що е обич то.
Сега, когато отново се
връщам, всичко е както
бе преди – тъй псевдо-красиво.
Посреща ме старото ми бюро,
обсипано с прашинките от
самота, да, там бе и тефтерът
ми, в който аз изливах своята
душа.
А прозорецът на моята мансарда
все тъй показва пътя към звездите,
но как душата ми да пусна,
да си тръгне тихо и в тъмнината
като огънче от клечка кибрит от
силен вятър да загасне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноно Якимов Всички права запазени
