Заключих себе си в онази моя
сива стая. Забраних и 
на сърцето си да чувства,
да не знае що е обич то.
Сега, когато отново се
връщам, всичко е както
бе преди – тъй псевдо-красиво.

Посреща ме старото ми бюро,
обсипано с прашинките  от 
самота, да, там бе и тефтерът 
ми, в който аз изливах своята
душа.

А прозорецът на моята мансарда
все тъй показва пътя към звездите,
но как душата ми да пусна,
да си тръгне тихо и в тъмнината
като огънче от клечка кибрит от
силен вятър да загасне.