29.11.2007 г., 22:56

Сива Зима

1.3K 0 6

    Сива Зима

Когато зимата настъпи
и всичко живо пак заспи,
животът сякаш тъй замира
и чака да се прероди.

Това е то - сезон коварен,
който пълен е със сивота,
дарен със силата велика,
да раздава самота.

Всичко хубаво, прекрасно,
е покрито с бяла пелена,
която вдъхва на живота,
нежелана празнота!

               29.11.2007год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Вълов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зима...Любимият ми сезон.Браво на теб,че си я описал толкова хубаво!

    Lusi12345,разбира се,че е красива!Но това не и пречи да бъде малко тъжна,малко празна.
  • !! Отново ме изненада приятно. Хубаво пишеш
  • Да ! И аз самия смятам, че зимата е красив сезон, но аз съм показал и негативната му страна...ако ме разбираш правилно
  • Когато зимата настъпи
    и всичко живо пак заспи,
    животът сякаш тъй замира
    и чака да се прероди.
    ДОБЪР РИТЪМ

  • Извинявай,но не съм съгласна,че зимата е толкова лоша.За мен и тя си е един хубав сезон като всички останали.Огледай се,ще видиш колко е красива!Иначе,стихчето си го бива!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...