28.03.2014 г., 14:47 ч.

Сиво 

  Поезия
471 0 0

Над мен се простира сиво небе,

обгръщат ме тихи, сиви мъгли –

такъв е животът. Уви, цветове...

Сивотата убива. Ах, сиви тъги...

 

И всичко изглежда безсмислено тук.

Как се живее, когато всичко е сиво?

Потъвам в мъглите, изгубила себе си.

Уви, цветове... Сивотата убива.

 

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??