14.10.2009 г., 10:12

Сия Лакомия

895 0 4

 

 

 

Сия   Лакомия 

 

Имам си една съседка

срещам   я  във  близката беседка .

Тя голяма ни е  лакомия

как  грехът  и   да надвия.

 

Цял ден  в беседката стои

да  работи се тя бои.

За децата стиска тя сладкиши

а ги хапва с устни миши.

 

Кренвирши щом в  къщи нося,

изяжда  ми  ги  под балкона.

Ще ме остави тя  да прося.

макар,че  отесня  и панталона.

 

Когат   натъпче  се добре

кога  мъжът и  се   прибере

запретва  тя  полите

навирва  здраво  и гърдите.

 

Сред нощ на масата засяда пак

на месокомбината тоз ортак.

После цяла нощ се тръшка,

като преяла  листна  въшка.

 

За  беседката ме мене страх

да не я  оглозга със замах.

Ех,че  Лакомия

е  съседката  ми  Сия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еххх, тая Сия Лакомия! Много ме разсмя! Хубаво стихче!
  • Това ще е някоя хамстерка!
  • Кренвирша , а?
  • Тая пуста Сия, върла лакомия!
    Като лапа всичко наред,
    ще си спечели ДИАБЕТ!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...