Oct 14, 2009, 10:12 AM

Сия Лакомия

892 0 4

 

 

 

Сия   Лакомия 

 

Имам си една съседка

срещам   я  във  близката беседка .

Тя голяма ни е  лакомия

как  грехът  и   да надвия.

 

Цял ден  в беседката стои

да  работи се тя бои.

За децата стиска тя сладкиши

а ги хапва с устни миши.

 

Кренвирши щом в  къщи нося,

изяжда  ми  ги  под балкона.

Ще ме остави тя  да прося.

макар,че  отесня  и панталона.

 

Когат   натъпче  се добре

кога  мъжът и  се   прибере

запретва  тя  полите

навирва  здраво  и гърдите.

 

Сред нощ на масата засяда пак

на месокомбината тоз ортак.

После цяла нощ се тръшка,

като преяла  листна  въшка.

 

За  беседката ме мене страх

да не я  оглозга със замах.

Ех,че  Лакомия

е  съседката  ми  Сия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еххх, тая Сия Лакомия! Много ме разсмя! Хубаво стихче!
  • Това ще е някоя хамстерка!
  • Кренвирша , а?
  • Тая пуста Сия, върла лакомия!
    Като лапа всичко наред,
    ще си спечели ДИАБЕТ!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...