14 окт. 2009 г., 10:12

Сия Лакомия

904 0 4

 

 

 

Сия   Лакомия 

 

Имам си една съседка

срещам   я  във  близката беседка .

Тя голяма ни е  лакомия

как  грехът  и   да надвия.

 

Цял ден  в беседката стои

да  работи се тя бои.

За децата стиска тя сладкиши

а ги хапва с устни миши.

 

Кренвирши щом в  къщи нося,

изяжда  ми  ги  под балкона.

Ще ме остави тя  да прося.

макар,че  отесня  и панталона.

 

Когат   натъпче  се добре

кога  мъжът и  се   прибере

запретва  тя  полите

навирва  здраво  и гърдите.

 

Сред нощ на масата засяда пак

на месокомбината тоз ортак.

После цяла нощ се тръшка,

като преяла  листна  въшка.

 

За  беседката ме мене страх

да не я  оглозга със замах.

Ех,че  Лакомия

е  съседката  ми  Сия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еххх, тая Сия Лакомия! Много ме разсмя! Хубаво стихче!
  • Това ще е някоя хамстерка!
  • Кренвирша , а?
  • Тая пуста Сия, върла лакомия!
    Като лапа всичко наред,
    ще си спечели ДИАБЕТ!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...