Сия Лакомия
Имам си една съседка
срещам я във близката беседка .
Тя голяма ни е лакомия
как грехът и да надвия.
Цял ден в беседката стои
да работи се тя бои.
За децата стиска тя сладкиши
а ги хапва с устни миши.
Кренвирши щом в къщи нося,
изяжда ми ги под балкона.
Ще ме остави тя да прося.
макар,че отесня и панталона.
Когат натъпче се добре
кога мъжът и се прибере
запретва тя полите
навирва здраво и гърдите.
Сред нощ на масата засяда пак
на месокомбината тоз ортак.
После цяла нощ се тръшка,
като преяла листна въшка.
За беседката ме мене страх
да не я оглозга със замах.
Ех,че Лакомия
е съседката ми Сия.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены