Сияйна звезда прелетя
Сияйна звезда прелетя
Сияйна звезда прелетя във небето,
дълбоко се гмурна в нощта,
че сигурно търси си място, където
да срещне и тя любовта.
Дали беше в своя небесна разлъка,
не спря – да я видя поне,
и аз си останах със всичката мъка
под тихото нощно небе...
Далече отплува, но все ми се струва –
не беше звезда, а жена,
която с усмивка към мене пътува
и колкото мен е сама.
Коя ли е тази, която, щом съмне,
ще дойде, изпълнена с плам,
до мен ще се спре и света ще прегърне,
макар че така е голям?...
Стоя и в небесните звуци се вслушвам,
прегърнал среднощна тъга,
унесен в мечтите си тихо се сгушвам
и плахо притихвам така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
