Скала
Скала
Над брега се издига самотна скала,
която много обичам,
високо изправила горда снага,
на някои хора прилича.
Не ще я пречупи ни вятър, ни дъжд,
ни буря, ревяща в морето,
застанала смело на своята твърд,
зареяла поглед в небето.
На нея почиват само орли,
защото те са царе на простора,
невидим остава нейният връх
за долу стоящите хора.
За да погледнеш отгоре света,
високо трябва да литнеш,
загърбил омраза, гняв, суета,
над дребните неща да се издигнеш.
Високо да вдигнеш летва за скок
и смело да скочиш над нея,
с надежда и вяра във своя успех,
далече поглед зареял.
С устрем за полет да вдигнеш криле,
с мечти да летиш към простора,
но по пътя твой към целта
да има място и за другите хора.
Дори да не стигнеш пръв до върха,
не смятай, че губиш своя престиж,
защото важното е, стигнал до там,
да успееш да се задържиш.
Да устоиш на бурите като скала,
на себе си верен до края,
достоен на гордите смели орли,
да царуваш с тях над безкрая.
Но не забравяй, че на ветровете
си подвластен и сега!
Не забравяй, че си тръгнал
като всички - от брега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
