10.06.2005 г., 23:48 ч.

Скалата и листото 

  Поезия
684 0 1
На нежните листа във тази късна есен,
небето своите горчиви сълзи подари.
А слънцето запяло свойта тъжна песен
зад хоризонта плачейки се скри.

Постла грижовно черният воал нощта,
целуна нежно стръмните скали студени.
Стопли с обичта вековно празните сърца
целите от черна плесен потъмнели.

Едно листо като малък ангел в есента
отрони се самотно и пое по своят път.
Полетя и падна на грамадната скала,
а тя прегърна го в коравата си гръд.

И ето, утрото разпръсна своята роса,
разсъни своите деца с целувка.
Разплакаха се пак тъжни небесата,
върху заспалите в любовната милувка...


...скалата и листото малко...

© Дъга Есенна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещо тъй просто и малко, описао по толкова красив начин. Поздравления!
Предложения
: ??:??