На нежните листа във тази късна есен,
небето своите горчиви сълзи подари.
А слънцето запяло свойта тъжна песен
зад хоризонта плачейки се скри.
Постла грижовно черният воал нощта,
целуна нежно стръмните скали студени.
Стопли с обичта вековно празните сърца
целите от черна плесен потъмнели.
Едно листо като малък ангел в есента
отрони се самотно и пое по своят път.
Полетя и падна на грамадната скала,
а тя прегърна го в коравата си гръд. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up