Яким (Яким Дянков)
148 667
20.03.2008 г., 10:04 ч.

Сказание за чистата сълза Песен - ІІ 

  Поезия » Оди и поеми
816 0 14
 

ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО

 

Страшно пророчество, скрито дълбоко

в най-недостъпните земни недра,

нервно нареждаше в думи злокобни

силно прегърбена стара жена.

 

„Когато светът се събуди отново,

след като дълго и сладко е спал,

ето - угасва свещеното слово,

в гладкия камък, написано с жал.

Дълги години на стража стояло,

без да познае умора и страх,

в силата страшно, в закрилата - благо,

пазело спящите смъртни от грях.

Туй е до време, защото не може

Спящият да се нарича Човек.

Закон непристъпен в света е заложен -

промяна да носи новият век.

Силата, скрита в първичните думи,

даром ще вземе човешкият род.

Живата истина влиза в духа им,

щом се събудят и станат народ.

Живата сила чрез власт се явява -

власт над живота и власт над смъртта.

Само на мъдрите тя се надява -

те да я носят отвъд глупостта.

Глупост - нарича се лошата почва,

дето не никнат добри семена.

Плевели в нея засял е нарочно,

в час полунощен врагът - Сатана.

Сладък ще бъде плодът им привидно,

ще изкушава с богат аромат -

да го откъсне девица наивна,

за да засити телесния глад

и да даде от плода на мнозина.

В миг ще превземе душите им страх,

щом се лишат от свещената сила

срещу лъжата за пълен стомах.

Но празнотата погрешно разбрали,

алчно ще гълтат неверния цяр.

Ще се превърнат в змии и чакали -

в роби на злобния приказен звяр."

 

Ето - последната дума изтече.

Злото бе сторено. Древният враг

яростно скъса оковите вечни,

после прекрачи свещения праг.

© Яким Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??