20.03.2008 г., 10:04

Сказание за чистата сълза Песен - ІІ

1.1K 0 14
 

ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО

 

Страшно пророчество, скрито дълбоко

в най-недостъпните земни недра,

нервно нареждаше в думи злокобни

силно прегърбена стара жена.

 

„Когато светът се събуди отново,

след като дълго и сладко е спал,

ето - угасва свещеното слово,

в гладкия камък, написано с жал.

Дълги години на стража стояло,

без да познае умора и страх,

в силата страшно, в закрилата - благо,

пазело спящите смъртни от грях.

Туй е до време, защото не може

Спящият да се нарича Човек.

Закон непристъпен в света е заложен -

промяна да носи новият век.

Силата, скрита в първичните думи,

даром ще вземе човешкият род.

Живата истина влиза в духа им,

щом се събудят и станат народ.

Живата сила чрез власт се явява -

власт над живота и власт над смъртта.

Само на мъдрите тя се надява -

те да я носят отвъд глупостта.

Глупост - нарича се лошата почва,

дето не никнат добри семена.

Плевели в нея засял е нарочно,

в час полунощен врагът - Сатана.

Сладък ще бъде плодът им привидно,

ще изкушава с богат аромат -

да го откъсне девица наивна,

за да засити телесния глад

и да даде от плода на мнозина.

В миг ще превземе душите им страх,

щом се лишат от свещената сила

срещу лъжата за пълен стомах.

Но празнотата погрешно разбрали,

алчно ще гълтат неверния цяр.

Ще се превърнат в змии и чакали -

в роби на злобния приказен звяр."

 

Ето - последната дума изтече.

Злото бе сторено. Древният враг

яростно скъса оковите вечни,

после прекрачи свещения праг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...