Сказание за чистата сълза Песен - ІІ
ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО
Страшно пророчество, скрито дълбоко
в най-недостъпните земни недра,
нервно нареждаше в думи злокобни
силно прегърбена стара жена.
„Когато светът се събуди отново,
след като дълго и сладко е спал,
ето - угасва свещеното слово,
в гладкия камък, написано с жал.
Дълги години на стража стояло,
без да познае умора и страх,
в силата страшно, в закрилата - благо,
пазело спящите смъртни от грях.
Туй е до време, защото не може
Спящият да се нарича Човек.
Закон непристъпен в света е заложен -
промяна да носи новият век.
Силата, скрита в първичните думи,
даром ще вземе човешкият род.
Живата истина влиза в духа им,
щом се събудят и станат народ.
Живата сила чрез власт се явява -
власт над живота и власт над смъртта.
Само на мъдрите тя се надява -
те да я носят отвъд глупостта.
Глупост - нарича се лошата почва,
дето не никнат добри семена.
Плевели в нея засял е нарочно,
в час полунощен врагът - Сатана.
Сладък ще бъде плодът им привидно,
ще изкушава с богат аромат -
да го откъсне девица наивна,
за да засити телесния глад
и да даде от плода на мнозина.
В миг ще превземе душите им страх,
щом се лишат от свещената сила
срещу лъжата за пълен стомах.
Но празнотата погрешно разбрали,
алчно ще гълтат неверния цяр.
Ще се превърнат в змии и чакали -
в роби на злобния приказен звяр."
Ето - последната дума изтече.
Злото бе сторено. Древният враг
яростно скъса оковите вечни,
после прекрачи свещения праг.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
