Сказание за чистата сълза Песен - ІІ
ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО
Страшно пророчество, скрито дълбоко
в най-недостъпните земни недра,
нервно нареждаше в думи злокобни
силно прегърбена стара жена.
„Когато светът се събуди отново,
след като дълго и сладко е спал,
ето - угасва свещеното слово,
в гладкия камък, написано с жал.
Дълги години на стража стояло,
без да познае умора и страх,
в силата страшно, в закрилата - благо,
пазело спящите смъртни от грях.
Туй е до време, защото не може
Спящият да се нарича Човек.
Закон непристъпен в света е заложен -
промяна да носи новият век.
Силата, скрита в първичните думи,
даром ще вземе човешкият род.
Живата истина влиза в духа им,
щом се събудят и станат народ.
Живата сила чрез власт се явява -
власт над живота и власт над смъртта.
Само на мъдрите тя се надява -
те да я носят отвъд глупостта.
Глупост - нарича се лошата почва,
дето не никнат добри семена.
Плевели в нея засял е нарочно,
в час полунощен врагът - Сатана.
Сладък ще бъде плодът им привидно,
ще изкушава с богат аромат -
да го откъсне девица наивна,
за да засити телесния глад
и да даде от плода на мнозина.
В миг ще превземе душите им страх,
щом се лишат от свещената сила
срещу лъжата за пълен стомах.
Но празнотата погрешно разбрали,
алчно ще гълтат неверния цяр.
Ще се превърнат в змии и чакали -
в роби на злобния приказен звяр."
Ето - последната дума изтече.
Злото бе сторено. Древният враг
яростно скъса оковите вечни,
после прекрачи свещения праг.© Яким Дянков All rights reserved.
