Скелет в хижата след теб

Някак си всичко притихна,

полегна и се сви.

За последно ти се усмихна

и всичко стана „преди”.

Там дето имаше грижа

във споделена взаимност,

остана в празната хижа

една овехтяла невинност.

Там дето се галеха думи

и жестовете шептяха,

останаха спукани гуми

под разсъхналата ни стряха.

Там дето мечтите наивни

строяха кули от въздух,

прокиснало вино наливно

поддържаше някакъв дух.

И като гвоздей ръждясал,

забит в любовта,

някакъв скелет брадясал

се зъбеше на света.

botyo