Скитащо сърце

26.04.2004 г., 20:20 ч.

Поезия

1772 0 1

Може би знаеш какво е да плачеш
от радост от болка и срам
но едва ли знаеш
какво е да плачеш
когато приаятел те остави сам.

Аз зная че може би никога повече
няма да те погледна и да ти кажа:
\'не ме оставяй да гния сама\'.

Аз зная че никога повече няма да усетя
твоята ласка добра и няма да се събуждам със мисълта
че ще те видя отново сега.

Аз зная че ти скиташ ,
някъде там навред във ноща
и може би плачеш че не съм до тебе сега.

Знай че вечно ще помня твоята усмивка добра.
И ще проклинам деня във който ме остави сама.

Но те моля
поне преди да си отида
да те видя и да усетя прегръдката на любовта!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-04-27T17:52:41+03:00

Това определено е напредък в твоето творчество. Значително по-изпипано е от предходните две и въпреки неизбежните "трески" стои доста прилично на фона на добрите произведения на сайта, а не като грозното пате. Поздравления.