Защо ме питаш тихо, обич моя,
дали завърши дългото сбогуване?
В живота ми любовните завои
опасни бяха. Рисково пътуване.
Не знаеш ли, че липсва застраховка
в съжителството с мен. Но има тръпка.
И без да съм изгубила пантофка,
вървяха принцове по моите стъпки.
Маршрутите ми бяха без посока.
Нощувах там, където и замръквах.
Но грижеха се косъм или нокът
от мене да не паднат. Като в църква ...