20.08.2008 г., 14:20

Скитница

4.4K 4 63
 

Защо ме питаш тихо, обич моя,

дали завърши дългото сбогуване?

В живота ми любовните завои

опасни бяха. Рисково пътуване.

Не знаеш ли, че липсва застраховка

в съжителството с мен. Но има тръпка.

И без да съм изгубила пантофка,

вървяха принцове по моите стъпки.

Маршрутите ми бяха без посока.

Нощувах там, където и замръквах.

Но грижеха се косъм или нокът

от мене да не паднат. Като в църква

се кланяха в краката ми, готови

да сложат там последното имáне.

Във всичките страдания Христови

заклеваха ме - тяхна да остана.

От никой не потръпнах, обич моя,

тъй както от ръцете ти. Признавам.

Не питай вече. Тук съм. И съм твоя.

Рискуваш ли? Обичам те. Оставам.

 

 

клип

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лекотата с която описваш чувствата си е омайваща. Всяко твое изречение е издържано и стои като камък на мястото си. Поздрави от мен.
  • Много непринудена е тази "Изречена" "Скитница",сигурно затова има
    толкова почитатели само на едно стихотворение,колкото обикновено
    не може да събере една цяла издадена стихосбирка.Привет ,много оригинално е това-Изречена.Не може да има второ такова,нали Изречена...Wali /Виолета Томова/
  • Прелестни стихове!
    Дано тази тръпка
    в тебе дълго остава!
    Поздрави Мая!
  • Уникално!!!!!!
  • И къде съм зяла, та съм пропуснала такъв стих? Мразя се.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...