Скитница

Скитах се, майко, скитах се в утрото.
Де е росата да намокри нозете ми?
Скитах се, майко, в гората и тъмното
с мокър дървен кръст на раменете си.

Лутах се, майко, в простора, в тъмницата.
Де е искрата на топлия плам?
И ония лик, де спомня ми, че жива съм -
с венец от диви рози увенчан.

Скитах се, майко, гладна и немощна.
Гола и боса, със чужда снага.
Непонятна, сиротна и преходна.
Скитница, майко, е моята душа.

Скитах се, майко, капка пропъдена
от тревата и мъчните ти очи.
Скитах се, лутах се, отдавна осъдена
да съм скитница, майко, в душата си.