Скитница
Ти си скитница в мойта душа -
топъл дом търсиш там и постеля,
всяко кътче от мен опозна,
обичта ми под мъка намери.
В най-далечните скрити места
бродиш гола - без рокля от мисли,
и си страстна, любяща жена -
аз такава до край ще те искам.
Пиеш чувствата мои с очи
и лекуваш с ръцете си рани,
а когато дъха си стаиш,
във гърдите ми будиш вулкани...
Ако някога просто решиш
от душата ми ти да си тръгнеш -
не заключвай със думи врати,
може някога - пак да се върнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
