15.02.2013 г., 16:32  

Скитница

932 0 1

Ето ме - скитница тъмнокоса.

А очите ми - жадни огньове.

Вечерта ме настигна - боса,

тръпнеща, за любов готова.

 

Такава съм - карам направо.

Грешница, вярваща в Бога. 

Ако срещна любов - се раздавам.

До разнищване. До изнемога.

 

Докосни ме. Сега съм огнище.

Искам да изгориш ръцете си.

В замяна не търся нищо.

Дори не ме пускай в сърцето си.

 

Нека вън си остана. На прага.

Тежко вино съм. Пий ме до дъно.

После още за мен ще си жаден.

Ще съм твоята нощ безсънна.

 

Докосни ме! Сега съм жарава. 

Докосни! Ще боли! Но си струва.

Утре пепел ще стана. Тогава

ще помислиш, че си ме сънувал.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....