15 февр. 2013 г., 16:32  

Скитница

940 0 1

Ето ме - скитница тъмнокоса.

А очите ми - жадни огньове.

Вечерта ме настигна - боса,

тръпнеща, за любов готова.

 

Такава съм - карам направо.

Грешница, вярваща в Бога. 

Ако срещна любов - се раздавам.

До разнищване. До изнемога.

 

Докосни ме. Сега съм огнище.

Искам да изгориш ръцете си.

В замяна не търся нищо.

Дори не ме пускай в сърцето си.

 

Нека вън си остана. На прага.

Тежко вино съм. Пий ме до дъно.

После още за мен ще си жаден.

Ще съм твоята нощ безсънна.

 

Докосни ме! Сега съм жарава. 

Докосни! Ще боли! Но си струва.

Утре пепел ще стана. Тогава

ще помислиш, че си ме сънувал.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...