lindastefani (Камелия)
93 1124
27.04.2013 г., 0:01 ч.

Скитница 

  Поезия
395 0 2

                      Скитница

 

Не се оправдавам и с мрачното време,

но е факт, че е тъжна душата ми.

Ти си тръгваш отново, а някъде там

още се скита вината ми.

 

И някак си чужда, сама съм и ничия,

няма смисъл от звезди, пълнолудие.

Не виня и не питам, защо пак мълчиш -

с тази карма родена съм - до безлуние.

 

Но те искам отново, и нищо, че днес

като вчера и утре те нямам.

В тази приказка блудница с мамещ рефрен

ще съм скитница със себе си само.

© Камелия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тъй вярно, скъпа"- поправих се, макар не винаги всичко да е "цветя и рози". Но именно трудностите ни каляват и учат как да оцеляваме, преодолявайки страховете си, разклащайки се, но без да падаме духом. И макар в миг колебание, да не повтаряме своите грешки, взимайки мъдро решение. Поздрави от Троян, Балкана и мен!!!
  • Бараво Ками, страхотно е. Но отново тъжно. Защо така? Дай нещо малко по-засмяно. Поздрави от мен.
Предложения
: ??:??