Скитница
Не се оправдавам и с мрачното време,
но е факт, че е тъжна душата ми.
Ти си тръгваш отново, а някъде там
още се скита вината ми.
И някак си чужда, сама съм и ничия,
няма смисъл от звезди, пълнолудие.
Не виня и не питам, защо пак мълчиш -
с тази карма родена съм - до безлуние.
Но те искам отново, и нищо, че днес
като вчера и утре те нямам.
В тази приказка блудница с мамещ рефрен ...