Скитница
Не се оправдавам и с мрачното време,
но е факт, че е тъжна душата ми.
Ти си тръгваш отново, а някъде там
още се скита вината ми.
И някак си чужда, сама съм и ничия,
няма смисъл от звезди, пълнолудие.
Не виня и не питам, защо пак мълчиш -
с тази карма родена съм - до безлуние.
Но те искам отново, и нищо, че днес
като вчера и утре те нямам.
В тази приказка блудница с мамещ рефрен
ще съм скитница със себе си само.
© Камелия All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
