Скитница

Poetry

627 0 2

Скитница

Не се оправдавам и с мрачното време,

но е факт, че е тъжна душата ми.

Ти си тръгваш отново, а някъде там

още се скита вината ми.

И някак си чужда, сама съм и ничия,

няма смисъл от звезди, пълнолудие.

Не виня и не питам, защо пак мълчиш -

с тази карма родена съм - до безлуние.

Но те искам отново, и нищо, че днес

като вчера и утре те нямам.

В тази приказка блудница с мамещ рефрен

ще съм скитница със себе си само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lindastefani (Камелия)

"Тъй вярно, скъпа"- поправих се, макар не винаги всичко да е "цветя и рози". Но именно трудностите ни каляват и учат как да оцеляваме, преодолявайки страховете си, разклащайки се, но без да падаме духом. И макар в миг колебание, да не повтаряме своите грешки, взимайки мъдро решение. Поздрави от Троян, Балкана и мен!!!

2013-04-28T19:42:26+03:00
mariele (Мариела Пидева)

Бараво Ками, страхотно е. Но отново тъжно. Защо така? Дай нещо малко по-засмяно. Поздрави от мен.

2013-04-27T21:09:49+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0