Някога преди,

в сенки от мъгли се

срещнахме аз и ти.

Стояхме и небето съзерцавахме,

звездите брояхме,

но облак черен пътя ни прегради

и загубихме се аз и ти.

Скитах аз по света

и търсих моята половин душа

... търсих и търсих...

но следа от тебе не намерих.

Сега седя на мястото наше,

където звездите брояхме

и луната нощна със светлина

прегръщаше нас и земята.

Но теб те няма,

няма я душата - моя половина,

тук съм със самотата,

с болката - моята стара позната.

И звезди вече няма,

ни луна сияйна,

Само аз съм тук -

скитницата без душа,

обречена на самота.