Скитница без душа
1K
0
1
Някога преди,
в сенки от мъгли се
срещнахме аз и ти.
Стояхме и небето съзерцавахме,
звездите брояхме,
но облак черен пътя ни прегради
и загубихме се аз и ти.
Скитах аз по света
и търсих моята половин душа
... търсих и търсих...
но следа от тебе не намерих.
Сега седя на мястото наше,
където звездите брояхме
и луната нощна със светлина
прегръщаше нас и земята.
Но теб те няма,
няма я душата - моя половина,
тук съм със самотата,
с болката - моята стара позната.
И звезди вече няма,
ни луна сияйна,
Само аз съм тук -
скитницата без душа,
обречена на самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
