Evelina7 (Евелина Панева)
25 21
3.10.2013 г., 0:20 ч.

Скитнице Любов... 

  Поезия » Любовна
755 0 6

От мен върви си, Скитнице Любов,
душата ми е опустяла къща.
Не ми предлагай своя благослов.
Отивай си - назад не се обръщай!

Недей да ми нашепваш с нежен глас.
Недей в прегръдка да ме приласкаваш.
Че леден къс сърцето е сега
и ти, Любов, обрече го да страда.

Ти хищна птица си и виждам как
с грабливи нокти сърцето ми пронизваш.
Уж, топла, нежна - в сивкавия мрак
с шепа спомени душата ми зазиждаш.

Красива, знам, прекрасна си дори
и всеки силно, страстно те жадува,
даряваш щедро хиляди мечти,
но после в безнадеждност ги погубваш.

Когато идваш, носиш радост, зов
и вяра - като Божия милостиня.
Но тръгнеш ли си, Скитнице Любов,
след теб оставяш пепел и пустиня...

Евелина Панева

© Евелина Панева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??