Скитнице Любов...
От мен върви си, Скитнице Любов,
душата ми е опустяла къща.
Не ми предлагай своя благослов.
Отивай си - назад не се обръщай!
Недей да ми нашепваш с нежен глас.
Недей в прегръдка да ме приласкаваш.
Че леден къс сърцето е сега
и ти, Любов, обрече го да страда.
Ти хищна птица си и виждам как
с грабливи нокти сърцето ми пронизваш.
Уж, топла, нежна - в сивкавия мрак
с шепа спомени душата ми зазиждаш.
Красива, знам, прекрасна си дори
и всеки силно, страстно те жадува,
даряваш щедро хиляди мечти,
но после в безнадеждност ги погубваш.
Когато идваш, носиш радост, зов
и вяра - като Божия милостиня.
Но тръгнеш ли си, Скитнице Любов,
след теб оставяш пепел и пустиня...
Евелина Панева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Панева Всички права запазени
