Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема,
врата към тебе ще отворя,
ключът за твоето сърце да взема.
Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора,
и зная как без шум издаен
да вляза тихичко във двора.
И нощният крадец съм,
промъкващ се, не губещ време,
с целувка тайно който иска
сънят ти да превземе.
© Димитър Георгиев Всички права запазени