Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема,
врата към тебе ще отворя,
ключът за твоето сърце да взема.
Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора,
и зная как без шум издаен
да вляза тихичко във двора.
И нощният крадец съм,
промъкващ се, не губещ време,
с целувка тайно който иска
сънят ти да превземе.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
