Moonrose (Мооп)
11 6
21.03.2010 г., 14:18 ч.

Скитник 

  Поезия » Любовна
622 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих  зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.
  
   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

© Мооп Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скитник

    Щом сънено очи притворя
    и пътя мислено поема ,
    врата към тебе ще отворя ,
    ключът за твоето сърце да взема

    Аз скитник съм и дух безпътен
    и бродя по пътеки без умора ,
    и зная как без шум издаен ,
    да вляза тихичко във двора .

    И нощният крадец съм
    промъкващ се, не губещ време
    с целувка тайно , който иска
    сънят ти да превземе.

Предложения
: ??:??