Mar 21, 2010, 2:18 PM

Скитник

Poetry » Love

881 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.

   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

postadg (Димитър Георгиев)

Скитник

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема ,
врата към тебе ще отворя ,
ключът за твоето сърце да взема

Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора ,
и зная как без шум издаен ,
да вляза тихичко във двора .

И нощният крадец съм
промъкващ се, не губещ време
с целувка тайно , който иска
сънят ти да превземе.

2010-07-02T13:33:39+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0