Mar 21, 2010, 2:18 PM

Скитник

Poetry » Love

885 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.

   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

postadg (Димитър Георгиев)

Скитник

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема ,
врата към тебе ще отворя ,
ключът за твоето сърце да взема

Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора ,
и зная как без шум издаен ,
да вляза тихичко във двора .

И нощният крадец съм
промъкващ се, не губещ време
с целувка тайно , който иска
сънят ти да превземе.

2010-07-02T13:33:39+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0