Mar 21, 2010, 2:18 PM
Скитник
621
0
1
Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
и сърцето си заключих зад каменна врата,
а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.
Откъде дойде ти, скитнико самотен,
откъде изровил си ключа
и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?
Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!
© Мооп All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема ,
врата към тебе ще отворя ,
ключът за твоето сърце да взема
Аз скитник съм и дух безпътен
и бродя по пътеки без умора ,
и зная как без шум издаен ,
да вляза тихичко във двора .
И нощният крадец съм
промъкващ се, не губещ време
с целувка тайно , който иска
сънят ти да превземе.